ЗАМЪ̀ДРЯМ СЕ, -яш се, несв.; замъ̀дря се, -иш се, мин. св. -их се, св., непрех. Разг. Започвам да се мъдря. Замъдрил се като млада булка пред свекър.

– От Ст. Младенов, Български тълковен речник..., 1951.


Източник: Речник на българския език (онлайн)